СДРУГАРЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; сдругаря̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Рядко. Сприятелявам се, сдружавам се. По едно време [Елин Пелин] дойде да се храни в нашата гостилница. Там се хранеше и Яворов. Но с Яворов никой от нас не се сдругари... Г. Константинов, ПР I, 288. Той наистина доведе момичето. Когато ѝ я представиха, искрено се зарадва, че ще има с кого да се сдругари. О. Василев, Т, 140. Сдругарили се Кума Лиса и Ежко Бежко. Дето Ежко, там и Лиса. Дето Лиса, там и Ежко. Все заедно ходели. Ран Босилек, Р, 70. Отчаяние докара и тях на мисъл да напуснат и те войводата си и да ся сдругарят с бунтовниците. П. Кисимов, ОА І (превод), 164. Настига го един човек и се сдругарява с него. Нар. прик., СбНУ Х, 149.